Съдбата е заселила българина върху най-хубавото място на земята ♥ Елин ПЕЛИН
♥ За нашата земя, с обич
Питат ли ме де зората
ме й огряла първи път,
питат ли ме де й земята,
що най любя на света -
тамо, аз ще отговоря:
де се бели Дунав лей,
де на изток Черно море
се бунтува и светлей.
Там роден съм, там предци ми
през днешния ден почиват във земя,
там гърмяло тяхно име
в мир и в бранните поля…
(Публикувано във в. „ Изгрев “, 26 ноември 1948)
Тая елементарна ария, чийто създател не зная, пеехме като деца в нашето остаряло учебно заведение в село. Пеехме я с тръпки и богослужение. Всяка дума се произнасяше с респект и трогване. Всяка дума будеше въображението и ни носеше по светлата наша земя, която беше толкоз блага, толкоз близка до сърцето ни. Гордост изпълваше нашите гърди, когато произнасяхме магическите слова: „ Де се бели Дунав лей, де на изток Черно море се бунтува и светлей. “
Обичах тая непозната страна на моето въображение. Обикнах я и когато я познах като действителна, като действителна. Наистина, ориста е заселила българина върху най-хубавото място на земята. Той я е спечелил, запазил, основал и отгледал с доста страдания, с доста труд, с доста пот и кръв. Но тя му е признателна и го радва. Той я обича. С какви хубави и звучни думи са я наричали и я назовават нейните синове-поети! Тя е „ България, блага майка “, тя е „ парадайс земя “, тя е „ плодородна страна “, „ безоблачен парадайс “, „ блага татковина “, „ ъгъл на розите “. Нейните реки са „ сребърни “, нейните житни полета са „ златни “. В нейните гори е „ скътана свободата “. В тъмни усои „ войводи вървят “, „ юнаци водят “. „ Под всяка бука и левент, под всяко дърво и байряк. “ Нейните планини заграждат вековете. Бели стада добродушно пасат край сребърните реки. Мирен труд кипи в необятните равнини.
И тук, в тая прелестна страна, живее един народ с големи физически и духовни сили. Къщите му са цялостни с деца, с религия и вяра. От епохи тоя народ работи с черни ръце и с криви дървени орала тая плодородна земя и бива през век плебей, през век исполин и герой.
За мир, за независимост и успокоение е жадувал всеки път той, за мир, за независимост и успокоение е воювал.
И през днешния ден отново е настъпил неговият век. На битка за мир, за прогрес и успокоение. Той се пробужда за култура. Той не желае към този момент да чегърта с кривото орало равнищата си, намаляла като чергата, с която покрива децата си. Брат на брата си подават ръка и желаят със задружни сили, с мощни машини да разорат целината и тревясалата угар. И песента, която той през днешния ден пее, стартира с думите: „ Стига мизерия!… “
Снимка: lit.libsofia.bg
